Старобългарски речник
постргат 
постргат -постргаѭ -постргаш несв В християнството — приемам пострижение тꙑ раба твоего сего. постргаѭща кꙑкꙑ главꙑ своеѩ. ꙇл брадѫ своѭ ... вꙿсѣм даръм твом. ѹкрас СЕ 8b 12—13 Изч СЕ Гр ἀποκείρω Нвб подстригвам [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА