Старобългарски речник
помꙑшлꙗт 
помꙑшлꙗт -помꙑшлꙗѭ -помꙑшлꙗш несв 1. Мисля, помислям то тако помꙑшлѣате въ срдцхъ вашхъ М Мк 2.8 З А СК Б то помꙑшлаате ѣко хлѣбъ не мате М Мк 8.17 З аѭштемъ же людемъ  помꙑшлѣѭштемь вьсѣмъ въ сръдьцхъ свохъ. о оанѣ М Лк 3.15 З А СК наѧсѧ помꙑшлѣт кънжънц  фарсѣ М Лк 5.21 З А СК добрѣ вѣдѫште. ꙇ помꙑшлѣѭште. еже е въ бжі ꙁаконъ. въпсано К 2а 2 двл҄ѣхѫ сꙙ помꙑшл҄ꙗѭште ꙿто се бѫдетъ С 52.15 Спомням си за нещо, представям си. самъ нагъ вдѣт сꙙ. помꙑшлꙗѧ адамовѫ нагость С 280.22 2. Замислям, измислям ѹвѩꙁаѭтъ въ сьвѣтѣхъ ѩже помꙑшлѣѭтъ СП 9.23 на мѩ помꙑшлѣахѫ ꙁълаа мнѣ СП 40.8 ѣко мнѣ ѹбо мръно глаахѫ.  на гнѣвъ льст помꙑшлаахѫ СП 34.20 3. Разсъждавам, размишлявам он же помꙑшлѣхѫ вь себѣ глѭште М Мт 21.25 ЗI. Срв. Лк 20.5 М пакꙑ же помꙑшл҄ѣше кꙑѧ нꙑ мѫкꙑ лютѣшꙙ ꙁъобрѣст С 50.22 слꙑшавъ же се агг҄елъ помꙑшлꙗше вь себѣ с. ꙗкоже лѣпо мꙑшлꙗше С 248.17 не помꙑшл҄а же вь себѣ ꙗко мꙑ хоштемъ С 258.30—259.1 помꙑшласта бо вь себѣ же о велцѣ дѣан. како сътвор така ꙁнаменьꙗ С 473.5 4. Желая, искам колко стъ въ васъ помꙑшлꙗѭште го обраꙁъ вдѣт С 383.16 М З А СК Б СП К С Гр διαλογίζομαι λογίζομαι ἐνϑυμέομαι συλλογίζομαι νομίζω αἰσϑάνομαι ἀναλογίζομαι ἐπιϑυμέω ἐννοέω διανοέομαι помꙑшлат Вж. при помꙑслт Нвб