Старобългарски речник
помолт сѧ 
помолт сѧ -помолѭ сѧ -помолш сѧ св 1. Отправя молитва към някого, помоля се тꙑ же егда молш сѧ вънд въ клѣть твоѭ  ꙁатвор двьр твоѩ. помол сѧ отцѹ твоемѹ въ танѣ М Мт 6.6 З А СК ꙇ отъпѹщъ народꙑ вьꙁде на горѫ еднъ помолтъ сѧ М Мт 14.23 З А СК лвка дъва въндете въ црквъ помолтъ сѧ М Лк 18.10 З А СК ѣко къ тебѣ помолѭ сѩ гі СП 5.4 къ тебѣ гі въꙁовѫ  къ бѹ моемѹ помолѫ сѩ СП 29.9 ꙁа освщене вꙿсѣхъ насъ дшъ прѣдъ гдемь. гю помолмъ сѧ СЕ 60а 3 мромь гю помолмꙿ сѧ СЕ 98а 17 помол сѧ хсѹ да подастъ намъ вдѣнꙗ С 3.21 стаа же ѹлꙗн ... въꙁведꙿш о сво на небо. помол сꙙ С 3.24—25 васлскъ же помолвъ сꙙ вдѣ двьр тьмнц отвръстꙑ С 16.10  коньавъше ѱалꙿмъ помолшꙙ сꙙ.  въставъше пакꙑ поꙗхѫ до полѹношт С 70.25  се рекъ вьꙁьрѣвъ на небо стꙑ бж страстьнкъ савнъ. помол сꙙ С 154.28 поѹст ѧ да сѧ помолꙙтъ владꙑцѣ хсѹ С 188.30 2. Обрека се някому, дам обет на някого помолте сѩ і въꙁдадіте гю бѹ нашемѹ СП 75.12 Срв. Е4а 6 СЕ105b 6 ѣко слово рее. не помолт сѧ. л помольшю т сѧ не въꙁдат СЕ 91а 24—25 3. Застъпя се молитвено, помоля се за някого въ тъ днь вь м мое помолте с СК Йо 16.26 помолѩтъ сѩ емѹ вꙑнѫ СП 71.15 мноꙁ же молꙗахѫ  прт мѹ въ домꙑ хъ. да помолтъ сꙙ богѹ ꙁа н҄ꙙ С 206.4 помол сꙙ ѹбо ꙁа мꙙ къ богѹ. да въстанѫ  ꙁбѫдѫ мѫкꙑ сеѩ С 222.15 съгрѣшхъ. не дръꙁнѫ собоѭ богов помолт сꙙ. вꙑ сꙙ помолте ꙁа мꙙ С 364.9 помолте сѧ емѹ ꙁа мѧ окаанааго Р II 1.27—28 М З А СК Е СП СЕ С Р Гр προσεύχομαι εὔχομαι ἐπεύχομαι ὑπερεύχομαι δέομαι ἐπικαλέομαι αἰτέω λίτανεύω εὐχὴν ποιέω ἐξευμενίζομαι ἐξιλεόομαι πρεσβεύω πρεσβεύομαι εὐχή ἄρχομαι εὔχεσϑαι Вж. при помолт Нвб