Старобългарски речник
помолт 
помолт -помолѭ -помолш св 1. Обърна се с молитва, молитвено призова нъ мол҄ѫ васъ. помолмъ ѹбо акꙑ вънѫ нꙑн҄ѣ ба С 73.6 гꙿда бо вь ратехъ обрѣтахомъ сꙙ.  помол҄ꙗхомъ ба. то помагааше намъ  оделѣваахомъ С 72.23—24 помол ѹбо гоже ꙿтеш ба  вꙿлѣꙁ вь н҄ горѫштема ма С 540.19 Образно. вьсьжде сꙑ ждеже тꙙ кто помолтъ стнно цѣсарьство С 144.6 2. Попитам, запитам някого за нещо  въ тъ днь мене не помолте н о емь же СК Йо 16.23 Изч СК С Гр ἐπικαλέομαι ἐρωτάω Нвб помоля [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА