Старобългарски речник
пометат сѧ
пометат сѧ
-пометаѭ сѧ
-пометаш сѧ
несв
Хвърлям се, просвам се пред някого
пометаахѫ сам сꙙ прѣдꙿ н҄мь
С
556.20
пометаꙿхѫ сам сꙙ прѣдъ ногама го
С
568.29—30
Изч
С
Вж. при
пометат
Нвб