Старобългарски речник
подражт 
подражт -подражѫ -подражш св Наподобя държанието, действията на някой друг а стражь гда вдѣ го ѹклон҄ьша сꙙ ... вьпѧ ... кръстꙗнъ смъ ... къ нагꙑмъ сꙙ прмѣс. подражвъ борьцꙙ прѣдъплььнꙑѧ С 93.26—27 гь нашꙿ їу хь не подражлъ. ꙁлобѫ хѹлънꙑхъ ждовъ С 481.2 Изч С Гр μιμέομαι Вж. при подражт сѧ Нвб