Старобългарски речник
подражт сѧ 
подражт сѧ -подражѫ сѧ -подражш сѧ св не подражт сѧ ἀναμφιβόλως Не се обидя, не се засегна ꙁъванъ на обѣдъ робомъ свомъ. не подражвъ сꙙ прде к н҄емѹ С 391.2 Изч С Нвб Срв подражавам ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ