Старобългарски речник
подвгнѫт сѧ 
подвгнѫт сѧ -подвгнѫ сѧ -подвгнеш сѧ св 1. Забързам се, завтека се, побързам прѣдѣмъ ѹбо до втлеема. ꙇ вдмъ глъ съ бꙑвъшⷯ ... ꙇ прдѫ подвгше сѧ. ꙇ обрѣтѫ марѭ М Лк 2.16 З А СК сего дѣлꙗ  трѫсъ бꙑстъ. да въспрꙙнѫтъ  подвгнѫтъ сꙙ. пршлꙑ бо бѣшꙙ ꙗкоже масло вьлꙗт С 445.1—2 потъштмъ сꙙ. нъ да проводмъ. нъ да въспомъ. нъ да подвгнемъ сꙙ. богѹ прѣмѣнꙑ къ ловѣкомъ вдꙙште С 460.2 тѣмже не мѹдте. не ждѣте нъ подвгнѣте сꙙ.  ѫжнкꙑ ꙁведѣсте. ѧже доселѣ пожрѣсте С 467.8—9 2. Устремя се, насоча се към нещо нъ не вьꙁра вьспѧть. нъ въ прѣдьнѣа подвгн СЕ 84b 6—7 да ꙗкоже се прѣдъ лцемъ прнесъше дѣанꙗ хъ. подвгнѣмъ сꙙ на подражан доблꙗшїхъ С 83.18—19 3. Прен. Опълча се, вдигна се срещу някого, встъпя в борба слѹгꙑ моѧ ꙋбо подвглꙑ с бꙑш СК Йо 18.36 довьлетъ т вꙿсемь жть. подвгнѫт сѧ. на невдмꙑѩ слꙑ вражѩ СЕ 91b 2 Образно. на ꙁем подвгошꙙ сꙙ. стѹдень сътрьпѣшꙙ. огню прѣдан бꙑшꙙ вода хъ прѧтъ С 94.16 подвгнѫт сѧ пае προϑυμότερος γίγνομαι Постарая се, стана по–настойчив в нещо стꙑ же бж кононъ. раꙁѹмѣвъ ꙗко отъаашꙙ го. ꙗко не могѫштѹ мѹ сего ѹстава съконьат. подвже се пае.  днъ молтвѫ творꙙ глаголааше С 31.14 М З А СК СЕ С Гр σπεύδω ταχύνω ἀγωνίζομαι διανίσταμαι κινέω Вж. при подвгнѫт Нвб