Старобългарски речник
подвгнѫт 
подвгнѫт -подвгнѫ -подвгнеш св 1. Повдигна, отместя, махна нещо от мястото му прпаде рѣка храмнѣ тоі. ꙇ не може подвгнѫт еѩ З Лк 6.48 подвгн неꙋвествьна  глѹха кѹмрѣ сего С 22.5  подꙿвгнѫт хотꙙште отъ нхъ не въꙁꙿмогошꙙ тꙙжькомъ сѫштемъ мъ. мнѣахѫ бо ѧ ꙁлата пльнꙑ сѫштꙙ С 52.15—16 2. Разтреса, разклатя из основи [образно] ꙁдꙑхаѭштемъ лкмъ отъ страха.  аанѣ грѧдѫштхъ на вьселенѫѭ. слꙑ бо нбскꙑѩ подвгнѫтъ сѧ М Лк 21.26 3. Раздвижа, направя способен за извършване на нещо ѡ гнѹсьнааго того гласа. како ско ꙁ ѹстъ. како подвгнѫ ѧꙁꙑкъ С 410.29—30 ослѣпьнѫ ꙁавсть на владꙑьскѫ славѫ подвгꙿ С 322.24 слава едномѹ бѹ ... подвгъшюмѹ ѩꙁкъ мо благодѣтьѭ Р II 2.4 4. Прен. Подтикна, подбудя, насоча някого подвже ѹенкꙑ. вьлѣст въ корабь СК Мт 14.22 н дно же не къ небесьнѹѹмѹ прѧтю подвгнѣаше ѹмъ С 346.12 5. Прен. Разколебая, променя ѡ велкодѹшьнꙑ ѹме. ꙗко на сѫдшт пакостьнка не подвже сꙙ тво съмꙑслъ С 64.1 подвгнѫт сѧ М З СК С Р Гр σαλεύω κουφίζω ἀναγκάζω Нвб Срв подвигна [се] остар диал ВА Дюв НГер ЕтМл ДА