Старобългарски речник
повѣдѣт
повѣдѣт
-повѣмь
св
повѣдѣ
-повѣс
1. Кажа, обадя, известя
прстѫпшѧ къ немѹ ѹенц его едномѹ глще. повѣждъ намъ когда с бѫдѫтъ
М
Мт 24.3
З
А
СК
аште тꙑ ес въꙁѧлъ. повѣждь мьнѣ къде ес положлъ
М
Йо 20.15А
повѣдѣшѧ же емѹ ѣко съ наꙁарѣннъ (м)моходтъ
М
Лк 18.37
З
А
аще въꙁлаѧ не повѣмъ тебѣ
СП
49.12
прідѣте ѹслꙑшіте і повѣмъ вамъ
СП
65.16
повѣжд намъ хе. кꙿто естъ бвꙑ тѧ
СЕ
48а 20
въ кꙑхъ мѣстѣхъ жвеш повѣждъ
С
242.11
комсь глагола к н҄емѹ. повѣждъ м старье то т стъ мꙙ
С
226.11— 12
кꙿто т повѣда ꙗко не жьрѫ
С
20.25—26
2. Разкажа, опиша с думи нещо видяно
повѣдѣшѧ мъ вдѣвъше. како бꙑстъ бѣсънѹемѹ. ꙇ о свнѣхъ
М
Мк 5.16
З
нкомѹже не повѣдте вдѣнѣ
М
Мт 17.9
А.
Срв.Мк 9.9
М
З
повѣмь вьсѣ юдеса твоѣ
СП
74.3
оці наші повѣдѣшѩ намъ. дѣло еже съдѣла во дьні іхъ
СП
43.2
марꙗ вь себѣ с раꙁмꙑшлꙗше. повѣдѣ л се їѡсфѹ. л пае съкрꙑѭ тано се
С
239.23
3. Засвидетелствам, потвърдя
аще ꙁьлѣ глахъ повѣждь о ꙁълѣ
СК
Йо 18.23
не по вол҄. повѣдꙙтъ цѣсарьств го на ꙁем
С
484.15
4. Обявя, възвестя
а егда повѣстꙿ сꙙ постъ л бьдѣнье
Р
II 4.36
повѣдѣт
сѧ
М
З
А
СК
Б
Е
СП
СЕ
С
Р
Гр
διηγέομαι
διηγέω
ἀπαγγέλλω
ἐπαγγέλλω
λέγω
μηνύω
ὁμολογέω
μαρτυρέω
κηρύσσω
ἀναγγέλλω
πληροφορέω
Вж. при
повѣдат
Нвб