Старобългарски речник
повнѫт сѧ 
повнѫт сѧ -повнѫ сѧ -повнеш сѧ св Покоря се, подчиня се на някого бѹ повіні сѩ дше моѣ СП 61.6 повн сѩ гю ї ѹмол ї СП 36.7 не бѹ лі повінетъ сѧ дша моѣ СП 61.2 льма же не хоштеш повнѫт сꙙ цѣсарѹ С 253.28 пакꙑ бꙗте. да въспрꙙнѫвъ повнетъ сꙙ богомъ.  ꙁаповѣдемъ владꙑкъ нашхъ цѣсарь С 103.4 Съобразя се с нещо. повнѫт т сꙙ подобаатъ ꙁакономъ С 106.6 богомъ твомъ не жърѫ.  ꙁаповѣд к҄есаровѣ ... не повнѫ сꙙ С 104.18 СП С Гр ὑποτάσσομαι πειϑαρχέω πείϑομαι повінѫт сѧ Вж. при повноват сѧ Нвб