Старобългарски речник
повноват сѧ 
повноват сѧ -повнѹѭ сѧ -повнѹш сѧ несв 1. Подчинявам се, покорявам се, повинувам се [някому] бѣс (по)внѹѭтъ сѧ намъ о мен твоемь М Лк 10.17 З А СК дѹс вамъ повнѹѭтъ сѧ М Лк 10.20 емѹже сѧ вꙿсѣьскаа повнѹѭт҇. повнѹ сѧ  тꙑ сотоно СЕ 55b 26, 27 повнѹте сѧ гѹменомъ вашмъ СЕ 82b 4 аꙁъ црѹ момѹ хсѹ повнѹѭ сꙙ. а не ловѣкомъ не вѣдѫштмъ ба С 106.9 Действам съобразно нечия заповед. аште ѹбо молш сꙙ ꙁа црꙙ то подоба т стъ  повелѣнмъ хъ повноват сꙙ С 106.16 2. Прич. сег. деят. като същ. повнѹѭще сѧ м мн οἱ πειϑόμενοι Тези, които се подчиняват, послушните, покорните повнѹѭштꙙѧ же сꙙ  жьрѫштꙙѧ. на велкꙑ санꙑ  ьст въꙁводт. неповнѹѭштꙙѧ же сꙙ горькамъ  раꙁльнамъ мѫкамъ прѣдаꙗт С 255.6 М З А СК СЕ С Гр ὑποτάσσομαι πείϑομαι πειϑαρχέω Нвб повиновавам се остар ВА РБЕ повинувам се остар ОА ВА Дюв НГер БТР АР РБЕ