Старобългарски речник
персѣннъ 
персѣннъ -а м аковъ персѣннъ ᾿Ιάκωβος ὁ Πέρσης Яков Персянин — християнин, умр. мъченически по времето на сасанидските владетели Мездигерд I [399—421 г.] и Варахан V [421—439 г.]. Пр. на 27 ноември мⷺца ноѩⷠ҇ ҃ ж҃ страⷭ҇ стъⷯ҇ мⷱкь коꙁмꙑ  дамана оⷮ аравѩ.  стаго мⷱка ѣкова перссѣнна А 127b 12 Срв. УIIа 13 Изч А У От гр Πέρσης Вж. при перс Нвб