Старобългарски речник
перс 
перс -ъ м мн Перси, персийци — жители на древна Персия [тук се отнасят поданиците на новоперсийската държава на Сасанидите 224—651 г.] мⷺца апрⷧ҇ е҃ стъⷯ мⷱкъ р҃҃. ꙇеⷤ҇ в персѣⷯ҇ А 145b 19 сергꙗ. саваратъскѹм племен кнꙙꙁа ... же мѫжеблажьствїмꙿ.  храбъръ бꙑвъ неже нꙿкто. побѣдѫ сътвор по вса лѣта. на пагѹбнꙑѧ персꙑ.  на помагаѭштꙙѧ тѣмꙿ срацнꙑ С 566.24 аламѹндарь сскъ. цѣсаръскꙑ санъ вьꙁьмъ. же персомъ дань даꙗхѫ. де на аравѭ  на палестнъ съ многоѭ ꙗростѭ на гръкꙑ въсѫдѹ плѣнꙗѧ С 291.26—27 Изч А С От гр Πέρσαι Нвб перси ОА АР Срв Перса ж ЛИ Персина ж ЛИ Персийски ФИ Персияна ж ЛИ Персо м ЛИ Персов ФИ СтИл,РЛФИ