Старобългарски речник

палат

палат -ꙗ м Придворен, царедворец въ междѹмѣрї же томъ. прде нѣкто палатї. отъ цръствѹѭштааго сꙑ града С 562.6 Изч С палатї Вж. при палатнъ Нвб