Старобългарски речник
ощат сѧ
ощат сѧ
-ощаѭ сѧ
-ощаш сѧ
несв
1.
Прен. Получавам опрощение на греховете си, очиствам се от греховете си
въторое кръщене премⷧеш дꙿнесь братре. отъ грѣхъ свохъ ощаеш сѧ
СЕ
90b 17—18
2.
Прен. Лекувам се, очиствам се [от болест, недъг и под.], оздравявам
съ рее мъ. шедъше въꙁвѣстте оанов. слѣп проꙁраѭтъ ... прокажен ощаѭтъ сѧ глѹс слꙑшѧтъ
М
Мт 11.5
З,А.
Срв. Лк 7.22
М
З
Изч
М
З
А
СЕ
Гр
καϑαίρομαι
καϑαρίζομαι
оштат сѧ
Вж. при
остт
Нвб