Старобългарски речник
остт 
остт -ощѫ -остш св 1. Очистя, изчистя, почистя фарсею слѣпе. ост прѣжде вьнѫтрьнее стекльнц. ꙇ пороспдѣ да бѫдетъ  вьнѣщьнее ма сто М Мт 23.26 ЗI тꙑ влко клюбе. ѡст водѫ сѭ. отъ скврънꙑ вꙿсеѩ. ст ѭ дхомь стꙑмь твомь СЕ 21а 4—5 гі бже нашъ ... еже нꙑ водоѭ ост. тꙑ блгв  се осквръньшее сѧ. отъ сотонна дѣла СЕ 21b 19 Образно. гі вꙿседръжтелю ... рабъ тво ... да помлованъ бꙑвъ. ꙇ вꙿсѣкоѩ ꙁълобꙑ ощенъ СЕ 56а 22 въꙁлюбленаа братрье. вьсѣкъ гнѣвъ да отъвръжемъ. оіштъше нашъ ѹмъ. ꙇ съ кротостьѭ ... да прістѫпімъ пріѧстіті сѧ К 9b 20 та слꙑшавъ. остхъ дѹшѫ отъ невѣрьствꙗ С 511.14 2. Прен. Опростя вина, грях, прегрешение; дам опрощение наїпае омъ мѩ отъ беꙁаконеньѣ моего. ї отъ грѣха моего оісті мѩ СП 50.4 молѭ т сѧ гі. ꙁабѫд грѣхꙑ моѩ. ꙇ ост мѧ СЕ 41а 11 3. Прен. Излекувам някого от болест ꙇ се мѫжъ сплънь прокаженѣ. ꙇ вдѣвъ ꙇса падъ нцъ мол сѧ емѹ глѧ. г аште хоштеш можеш мѧ остт М Лк 5.12 З.Срв. Мк 1.40 СК М З СК СП СЕ К С Гр καϑαρίζω καϑαίρω ἀποσμήχω ѡстт оістт оістіт Нвб очистя св очиствам несв очистям св очистявам несв остар диал ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА