Старобългарски речник
ощат
ощат
-ощаѭ
-ощаш
несв
1. Очиствам, почиствам
горе вамъ кънжьнц фарсе ѵпокрт. ѣко оштаате вьнѣщънее стькльнц. ꙇ паропсдѣ. ѫтрьѫдѫ же сѫтъ. плън хꙑштенѣ. ꙇ нестотꙑ
М
Мт 23.25
ЗI.
Срв. Лк 11.39
М
З
Образно.
гі ... раба твоего сего ... съхран отъ непрѣꙁннъ сѣте. ощаѩ емѹ дшѭ тѣло
СЕ
81b 1
ъстънꙑ їѡанъ ... отде въ пѹстꙑн҄ѫ рѹвн҄ѫ ... мльа же тѹ лѣтъ шесть вьсего жтꙗ ловѣьска отълѫвъ сꙙ. глаголат къ богѹ любꙙ въ мльан. ѹмьнꙑ ꙁракъ. длъгꙑмъ трьпѣнмъ оштаѧ
С
289.3
лѣпо бо бѣ мъ враѹ пршъдъшѹ. ѹ н҄хъ сѫштѹ прѧт го. рѣкꙑ мъ цѣл҄енꙗ пролваѭштѹ. ѹдобь беꙁ брашъна. отъ омꙑваѭштааго хъ. скврънꙑ своѧ оштат. страст свохъ омꙑват сꙙ
С
333.27
се вѣдѫште вьсь гнѣвъ положмъ. оштаѭште своѧ сьвѣст. съ кротостѭ тхотоѭ вьсеѭ. прстѫпамъ къ трепеꙁѣ хрстосовѣ
С
424.9
дьнь крьстьнꙑ. вьс веселмъ сꙙ. аламꙑ отъ ꙁьла оштамъ вьсе ѫтрьн҄е вьнѣшьне
С
430.27
2.
Прен. Лекувам, очиствам, освобождавам [от болест, недъг и под.]
сѩ оба на десѧте посъла съ ... глѧ ... прокаженꙑѩ оштате. бѣсꙑ ꙁгонте. тѹне прѩсте тѹне дадте
М
Мт 10.8
З
А
і толікѫ сілѫ дастъ ті да недѫжънꙑѩ ѹбалѹеші. ꙇ прокаженꙑѩ оіштаеші ... ꙇ на многа юдеса такова творіт
К
4b 2
въ тѫ же ноштъ гласъ бꙑстъ сь небесе глагол҄ꙙ. рабе ... артемоне ... бѫдеш тꙑ оштаѧ многꙑ отъ бѣсъ. отъ ѧꙁь раꙁльнꙑхъ
С
236.2
господь же нашъ їсѹ хъ ꙁа многѫѭ благость. прокаженꙑѧ оштааше
С
480.21
Изч
М
З
А
СЕ
К
С
Гр
καϑαρίζω
καϑαίρω
καϑαρεύω
ἐκκαϑαίρω
ἀπορρύπτω
оштат
оіштат
Вж. при
остт
Нвб