Старобългарски речник
остт сѧ 
остт сѧ -ощѫ сѧ -остш сѧ св 1. Очистя се, изчистя се [образно] окропіші мѩ ософомь ощѫ сѩ. омꙑеші мѩ пае снѣга ѹбѣлѭ сѩ СП 50.9 Срв. СЕ84b 22 Рит.Пречистя се, очистя се. бѣ же блꙁъ пасха юдеска. ꙇ вьꙁдѫ мъноѕ въ імъ отъ странꙑ. прѣжде пасхꙑ да остѧтъ сѧ М Йо 11.55 З да подобъно ощьше сѧ. достон бѫдемъ. прѧстт сѧ. тѣлѣ  кръв гні СЕ 69а 11 2. Прен. Получа опрощение на греховете си, очистя се от греховете си блаженꙑ же кодратъ ... рее к н҄мъ ... брат ... свом кръвьм остте сꙙ отъ грѣхъ С 108.20 стее бо крьвь  вода ꙁдребръ хръстовъ. да  рѫкоѱань грѣхъ нашхъ ꙁагладтъ.  кръвьѭ го остмъ сꙙ.  породѫ вьспрмемъ С 483.6 3. Прен. Излекувам се, очистя се, освободя се [от болест, недъг и под.] ꙇ мъноѕ бѣахѫ прокажен вл пр елсе пророцѣ. ꙇ н еднъ же отъ нхъ ост сѧ. токмо нееманъ сѹрьскꙑ М Лк 4.27А, СК ꙇ простеръ рѫ(кѫ) коснѫ  рекъ хоштѫ ост сѧ. ꙇ ѣб(б)е прокаꙁа отде отъ него М Лк 5.13 З.Срв. Мк 1.41 СК  вдѣвъ ѧ іс рее мъ. дѣте покажате с ереомъ.  бꙑстъ дѫщемъ мъ.  остш с вс СК Лк 17.14 Изч М З А СК СП СЕ С Гр καταρίζομαι ἁγνίζω ἐμαυτόν Вж. при остт Нвб