Старобългарски речник
отѧгът 
отѧгът -отѧгъѫ -отѧгъш св Налегна, притисна [образно] петръ же  сѫштаа съ нмь бѣахѫ отѧгъен съномь М Лк 9.32 З Изч М З Гр βαρέω Вж. при отѧгъат Нвб