Старобългарски речник
отѧгъат 
отѧгъат -отѧгъаѭ -отѧгъаш св Натежа, бъда обременен вьнемл҄ѣте же себѣ. еда когда отѧгъаѭтъ сръдьца ваша. обѣданьемь ꙇ пьѣньствомь. пеальм жтіскꙑм. ꙇ наꙇдетъ на вꙑ вьнеꙁаапѫ дьнь тъ З Лк 21.34А, СК Изч З А СК Гр βαρέομαι отѩгоат Нвб отегчавам [се] несв отегча [се] св ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР