Старобългарски речник
отььствь 
отььствь -ꙗ ср 1. Родно място, отечество съ ... пршедъ въ отььстве свое ѹаше ѩ. на съньмштхъ хъ М Мт 13.54 З А СК ꙇс҃ же рее мъ. нѣстъ пркъ бещьст. тъкмо въ своемь отььств. ꙇ въ домѹ своемь М Мт 13.57 З.Срв. Мк 6.4 М,З;Лк 4.24 М,А, СК;Йо 4.44 М З ꙇ ꙁде отъ тѫдѹ. ꙇ прде въ отеьстве свое. ꙇ по немь дѫ ѹенц его М Мк 6.1  рее къ нмъ. вьсѣко реете м пртъѫ сѭ. бал ꙇсцѣл сѧ самъ. елко слꙑшахомъ бꙑвъшхъ. въ каперънаѹмѣ. сътвор  сьде въ отьств твоемь М Лк 4.23А 2. Род, коляно вьꙁде же осфъ отъ галлеѩ. ꙇꙁ града наꙁаретъска. вь юдеѫ въ градъ двъ. ꙇже нарцаатъ сѧ втлеемъ. ꙁане бѣаше отъ домѹ  отььствѣ давдва М Лк 2.4 З А СК Изч М З А СК Гр πατρίς πατριά отъъстве отььстве отеъстве отеьстве Вж. при отььство Нвб