Старобългарски речник
отььство 
отььство -а ср 1. Родно място; отечество ꙇ шьдъ отъ тѫдѣ. ꙇ прде въ оство свое. ꙇ по н҄емь ꙇдошѧ ѹенц его З Мк 6.1 аще кꙿто раꙁбо сътворⷮ҇. л отъ рожденѣ своего ѹбетъ. ꙇ҃ лⷮ҇ѣ да покаетꙿсѧ. въ но област. тол потомь да прѩⷮ҇ бѫдⷮ҇е въ свое отество ... аще лⷭ҇ бѫдⷮ҇е недобрѣ покаалⷭ҇ъ. то да не прѩтъ бѫдⷮ҇е въ свое отꙿство СЕ 102а 10—11, 17 отъ многъ  раꙁленъ градъ. похꙑштеномъ бꙑвъшемъ крьстꙗномъ ... блюдом бѣахѫ на въпрашан. да аште раꙙтъ жрътвъно ꙗст. то беꙁ мѫкъ отъпѹштен бꙑвъше. пакꙑ въ сво къждо хъ детъ отеьство С 98.5 рее анꙋпатъ къ бжмъ рабомъ. да повѣдатъ къждо васъ сво мꙙ.  санъ  отъьство. блаженꙑ же кодратъ ... отъвѣштавааше. крьстꙗн наремъ сꙙ ... градъ же комѹждо насъ сть. небесъскꙑ рѹсалмъ С 99.8 онъ же глголааше ко. послѹша мѫжѹ. абь мꙙ  отььство. же о їсѣ наꙁарѣннѣ. їс менемь. наꙁарѣннъ родомъ С 476.6 2. В християнството — общото родно място на всички хора, раят ѧдо. нꙑнѣ обновт сѧ хощеш. естънꙑмь покаанемь. ꙇ вьꙁскат пръвааго отества СЕ 66b 7 ꙗкоже бо въ прѣношен събьранꙑхъ. прнесено отъ когождо обьште прнесъшмъ бꙑваатꙿ. такожде  о блаженꙑхъ схъ. когождо отеьство обьште вьсѣмъ стъ.  вьс сѫтъ отъвьсѫдѹ подаѭште себѣ отеьство С 84.7, 9 3. Родове, племена, народи помѣнѫтъ сѩ і обратѩтъ сѩ къ гю вьсі конъці ꙁемлѩ.  поклонѩтъ сѩ прѣдъ німъ въсѣ отъъства ѩꙁъъна СП 21.28 З СП СЕ С Гр πατρίς πατριά ἡ ἐνεγκοῦσα τῆς πατρίδος отеьство отъьство отъъство Нвб отечество ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР