Старобългарски речник
отътѫдѫ
отътѫдѫ
нареч
Оттам, от онова място
ꙇ бꙑстъ егда съвръш съ. ꙁаповѣдаѩ обѣма на десѧте ѹенкома свома. прѣде отъ тѫдѫ ѹтъ. ꙇ проповѣдатъ въ градѣхъ хъ
М
Мт 11.1
ꙇ елко аште не прмѫтъ васъ. н послѹшаѭтъ васъ. ꙇсходѧште отъ тѫдѫ отътрѧсѣте прахъ же естъ подъ ногам вашм въ съвѣдѣтельство мъ
М
Мк 6.11
ꙇ отъ тѫдѫ шедъше дѣахѫ скоꙁѣ галлеѭ. ꙇ не хотѣаше да къто ѹвѣстъ
М
Мк 9.30
междю нам вам. пропадь велѣ ѹтвръд сѧ. ѣко да хотѧште мнѫт отъ сѫдѹ къ вамъ не въꙁмагаѭтъ. н же отъ тѫдѫ къ намъ прѣходѧтъ
М
Лк 16.26
Изч
М
Гр
ἐκεῖϑεν
отъ тѫдѫ
Вж. при
отътѫдѹ
Нвб