Старобългарски речник
отътѫдѹ 
отътѫдѹ нареч 1. Оттам, от онова място съ ... прѣшедъ отъ тѫдѹ ѹꙁьрѣ ѣкова ꙁеведеова. ꙇ оана братра его М Мк 1.19 З.Срв. Мт. 4.21 СК по дъвою же дънѹ ꙁде отъ тѫдѹ.  ꙇде въ галлеѭ М Йо 4.43 З ꙇс же к томѹ не авѣ хождааше вꙑюдехъ. нъ де отъ тѫдѹ въ странѫ блꙁъ пѹстꙑн. въ ефремъ нарцаемъ градъ. ꙇ тѹ жвѣаше съ ѹенкꙑ свом М Йо 11.54 З А ьстьно тѣло прѣподобънаꙿго. првеꙁѫтъ вь велкѫѭ цръкъве ...  отътѫдѹ  пакꙑ несѫтъ на погребен С 208.16—17 блажѫ ѹста твоꙗ ... прложьша сꙙ къ сѹсовомъ ѹстомъ.  дѹха ста отътѫдѹ спльн҄ьша сꙙ С 457.27—28 2. Оттогава, от онзи момент лѣпо же бѣаше ... на ѹтвръждень  въꙁграждень. анг҄ельско се жт жвѫштмъ. не тъьѭ же справьнꙿꙗ сьвръшенꙑхъ съповѣдоват. отътѫдѹ добра҄ тъьѭ сьбраѭштемъ. нескѹсномь  ненаслꙗмомъ бꙑт. отъ ꙁълокъꙁньнꙑхъ сѣт прѣскврьньнааго врага. бжмъ рабомъ С 520.20 ѹже до старост дошъдъшѹ. не сьтръпѣт бран.  ꙁлѣꙁъшѹ въ прградъ. бꙑт съ отроковцеѭ. беꙁаконьꙗ себе оскврьнт тноѭ. отътѫдѹ ꙗкоже наꙙлꙋ нѣкомѹ данѹ бѣсѹ. прложт прьво  въторо. прнѹждаатъ ꙁълѹ С 521.18 М З А СК С Гр ἐκεῖϑεν ἐντεῦϑεν ἐνταῦϑα αὐτόϑεν отъ тѫдѹ оⷮ тѫдѹ Нвб Срв оттъдя, оттудя, оттуд ’оттук, оттатък, отвъд’ диал Дюв НГер ДА