Старобългарски речник
отътѹдѫ 
отътѹдѫ нареч Оттам, от онова място ꙇ прѣходѧ ссъ отътѹдѫ вдѣ лвⷦ҇а. на мꙑтьнц сѣдѧща. ꙇмене матеа. ꙇ гла емѹ по мьнѣ грѧд. ꙇ въставъ по немь де М Мт 9.9 Изч М Гр ἐκεῖϑεν Вж. при отътѫдѹ Нвб