Старобългарски речник
отъсел 
отъсел нареч Отсега, занапред, от този момент нататък съ гла емѹ. амⷩ амⷩ҇ глѭ вам. оⷮ сел ѹꙁьрте нбса отвръста. анћлꙑ бжіѩ въсходѧщѧ.  нꙁьходѧщѧ надъ сна лвѣа А Йо 1.52 отъсел не οὐκέτι, μηκέτι Вече няма, повече няма, по–нататък няма васлскъ рее ... аꙁъ бо отъхождѫ отъ васъ.  отъсел не вдте мене въ пльт С 16.28—29 рабъ же бж ... похѹлвъ же крадъшааго о несꙑтост го.  накаꙁавъ го не нанат отъселі тацѣхъ татьбнъ. н прѣбꙑват о несꙑтост. отъпѹст ї С 42.12 стꙑ савнъ рее ... аꙁъ отъсел не мамъ въкѹст брашꙿна ꙁемнааго. нъ ождаѭ оноѧ пштꙙ вькѹст. гоже око не вдѣ н ѹхо слꙑша  на срьдьце ловѣкѹ не вьꙁде С 154.8 Изч А С Гр ἀπ ᾿ἄρτι оⷮ сел отъселі Вж. при отъселѣ Нвб