Старобългарски речник
отъпѹщат 
отъпѹщат -отъпѹщаѭ -отъпѹщаш несв 1. Пускам на свобода, освобождавам на вьсѣкъ же день велкъ обꙑа бѣ (ꙇ)ћемонѹ. отъпѹштат народѹ. съвѧꙁьнѣ егоже хотѣахѫ М Мт 27.15 З,А, СК. Срв. Мк 15.6 М,З;Лк 23.17 М З она же отъвѣштаста глагол҄ѫшта беꙁдобь молш сꙙ. нктоже бо отꙿ сьде пршедъшхъ сходтъ. л отъпѹштатъ сꙙ дож  до въскръсенꙗ С 167.6 длъжꙿнъ бѫде нѣкто комѹ сьребромъ.  не матъ мъ жласт. да того дѣлма ѧтъ бꙑваатъ.  же не длъженъ сꙑ могꙑ же жласт. давъ отъпѹштатъ. повннааго С 494.5—6 2. Изпращам, пращам ѧже хотѣаше скврьнавꙑ сї. аменѹръмн. ѹбвааше ... дрѹгꙑѧ же вь темнцѫ отъпѹштааше С 58.3 3. Прощавам, опрощавам [грях, прегрешение и под.] ъто бо естъ ѹдобѣе решт. отъпѹщаѭтъ сѧ грѣс тво. л рещ въставъ ход М Мт 9.5 З,А. Срв. Мк 2.9 М,З, А, СК, Б;Лк 5.23 М З А СК нъ да ѹвѣсте ѣко власть матъ снъ лвскꙑ на ꙁем отъпѹщат грѣхꙑ М Мт 9.6 З,А. Срв. Мк 2.10 М,З, А, СК, Б;Лк 5.24 М З А СК гі бже нашъ ... ꙁаповѣдавꙑ намъ любт дрѹгъ дрѹга. ꙇ отъпѹщат прѣгрѣшенѣ. дрѹгъ дрѹгѹ СЕ 9b 24 гі бже нашъ ... прм сповѣдане раба твоего сего ... тꙑ бо еднъ ꙇмаш власть. отъпѹщат грѣхꙑ СЕ 77а 20—21 гоже дѣлꙗ глагол҄ѫ т. отъпѹштаѭтъ сꙙ грѣс  мноꙁ С 395.15—16 отъпѹщат сѧ М З А СК Б СЕ С МЛ Гр ἀπολύω ἀφίημι παραπέμπω συγχωρέω ѡтьпѹштат отъпѹштат отпѹштат ѡтпѹщат отъпущат Вж. при отъпѹстт Нвб