Старобългарски речник
отъпѹстт 
отъпѹстт -отъпѹщѫ -отъпѹстш св 1. Пусна, разпусна ꙇ абе ѹбѣд ѹенкꙑ своѩ вънт въ корабь. ꙇ варт  на ономъ полѹ къ вдъсадѣ. доньдеже самь отъпѹсттъ народꙑ М Мк 6.45 З  гда же въсташꙙ съ трепеꙁꙑ. нꙑ вьсꙙ отъпѹст блаженꙑ. а третꙗго на десꙙте ... ѧ  ꙁа рѫкѫ С 121.28 правьдвꙑ ... отъпѹствъ же бѣшꙙ сь н҄мъ клрц ... вьсѣдъ въ корабь прде въ ерѹсалмъ С 282.11 Изпратя, отпратя.  тако благодарьствꙙштꙙ ѧ отъпꙋст въ своꙗ с С 518.17—18 2. Пусна на свобода, освободя платъ ... ꙁде къ юдѣомъ. ꙇ гла мъ ... естъ же обꙑа вамъ. да едного вамъ отъпѹштѫ на пасхѫ. хоштете л ѹбо да отъпѹщѫ вамъ цсрѣ юдеска М Йо 18.39 З А СК длъжьнъ бѣ адамъ сьмрьтьѭ.  дръжмъ бѣ дꙗволомъ. не бѣ длъженъ хъ. н дръжмъ бѣ. прде. жладе сьмрꙿтѭ. ꙁа дръжмааго. да оного отъпѹсттъ отъ сьмрьтьнꙑхъ ѫꙁъ С 494.10 Напусна жена си, разделя се, разведа се. глашѧ емѹ то ѹбо мос ꙁаповѣдѣ. дат кънгꙑ распѹстънꙑѩ  отъпѹстт ѭ М Мт 19.7 З А гла мъ. ѣко мос по жестосръдью вашемѹ повелѣ вамъ. отъпѹстт женꙑ вашѧ. ꙇскон же не бꙑстъ тако М Мт 19.8 ꙇ женѫ юності твоеѩ. да не оставші. нъ аште. (.)ъꙁненавдѣвь отъпѹстіші. ꙇ покріетъ неъстье на тѧ К 2b 17 3. Придам, добавя ꙇ хотѧщѹмѹ сѫдъ прѩт съ тобоѭ  рꙁѫ твоѭ въꙁѧт. отъпѹст емѹ  срацѫ твоѭ М Мт 5.40 З 4. Простя, опростя [дълг] млосрдвавъ же гъ раба того. пѹст   длъгъ отъпѹст емѹ М Мт 18.27 ЗI А СК Простя, опростя [грях, прегрешение и под.]. аште л вꙑ не отъпѹстте. н отецъ вашъ же въ небсхъ отъпѹсттъ прѣгрѣшен вашхъ М Мк 11.26 З рее мъ с ... ꙇмъже отъпѹстте грѣхꙑ. отъпѹстѧтъ сѧ мъ М Йо 20.23А, О віждъ съмѣренъе мое  трѹдъ моі.  отъпѹсті въсѩ грѣхꙑ моѩ СП 24.18 Срв. СЕ62b 2 СЕ75а 23 ѡтъпѹстілъ есі беꙁаконеніе людеі твохъ. покръ вьсѩ грѣхъхъ СП 84.3 ъто семѹ равъно можеші ꙁглаголатꙇ. аште не отъпѹстші врагѹ твоемѹ. не того ес(.)і обідѣлъ. нъ самъ се(.)е К 9а 6—7 Освободя [от болка, страдание], излекувам. ꙇ прстѫпьше ѹенц его молѣхѫ  глѭще. отъпѹст ѭ ѣко въпетъ въ слѣдъ насъ М Мт 15.23 З СК молѣаше же сѧ емѹ мѫжъ. ꙇꙁ негоже ꙁдѫ бѣс. да б съ нмь бꙑлъ. ꙇсъ же отъпѹст  глѧ. въꙁврат сѧ въ домъ тво М Лк 8.38 З А СК съ ... рее е. жено отъпѹштена ес отъ недѫга твоего М Лк 13.12 З СК прꙁъвавъ же стааго еппъ.  мꙑ  ꙁа рѫкѫ рее мꙋ. отъпѹст старца сего ꙗко дꙿн многꙑ матъ сьде. тако беꙁ млост отъ сѫпротвнааго бѣса мѫмъ  съкрѹшамъ. страждꙙ вьсѣмъ тѣломъ С 553.15 отъпѹстт сѧ М З А СК О СП СЕ К С Гр ἀπολύω ἀποστέλλω ἐξαποστέλλω ἀφίημι συγχωρέω ἀνίημι ἀποπέμπω ἐκβάλλω σῴζω ѡтъпѹстіт отъпꙋстт отъпѹстіт отъпѹстіті Нвб Срв отпусна св отпущам несв диал отпускам несв ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА