Старобългарски речник
отъмꙑт 
отъмꙑт -отъмꙑѭ -отъмꙑш св Отмия, измия, изтрия [образно] хотѣхъ слъꙁам отъмꙑт мохъ грѣхъ гі. рѫкопсане. ꙇ проее жвота моего. покаанемь ѹслѹжт тебѣ СЕ 83b 16 ꙇ подажд грѣшънꙑма м ома. ꙇстоьнкъ слеꙁъ. ꙇмже да бмь отъмꙑлъ. гнесь отъ дшѧ моеѩ СЕ 78а 13 рождьшмь сѧ неꙁдреенꙿно. ꙇ цѣлꙑ пеат стотꙑ прѣбꙑшѧ. ꙁвольшмь отъмꙑт кръщенемь СЕ 52b 23  прѧхъ гѫбѫ. да отъмꙑѭ рѫкопсань твого грѣха. прѧхъ  трьсть. да напшѫ свободѫ родѹ ловѣьскѹꙋмѹ С 469.23 вь ꙁем въкоренвъ сꙙ на облень го прѣбꙑва. къ спсьнѹѹмѹ крьштенью првѣже древь веселвъше сꙙ вь н҄его. осльпень грѣховьно. отъмꙑт тѣмь прораꙁѹмѣваѧ С 560.17 вьсе пострада насъ дѣл҄ьма да мꙑ отъ осѫжденьꙗ свободь бѫдѣмъ. ꙗкоже пород сꙙ отъ женꙑ. да прбꙑвъш грѣхъ ловѣкомъ отъмꙑтъ С 484.5 Изч СЕ С Гр ἀπαλείφω ἐξαλείφω πλύνω отьмꙑт Вж. при отъмꙑват Нвб