Старобългарски речник
отъмꙑват 
отъмꙑват -отъмꙑваѭ -отъмꙑваш несв Отмивам, измивам [образно] ꙇ кръщаемъ сѧ въ стѫѭ троцѭ. въ мѧ оца  сна ꙇ стааго дха. отъмꙑваемъ же пакꙑ грѣхꙑ отъ себѣ. ѩже по кръщень сътворьше СЕ 67b 9—10 Изч СЕ Нвб отмивам несв отмия св ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА