Старобългарски речник
отълѫт сѧ 
отълѫт сѧ -отълѫѫ сѧ -отълѫш сѧ св 1. Отдалеча се, отида другаде отълѫвъшѹ бо сꙙ адамѹ на оно мѣсто породꙑ.  еугѫ днѫ оставвꙿшѹ. прстѫп дꙗволъ.  ... прѣльст ѭ С 9.12 2. Изляза отнякъде, махна се тѣмь менемь ꙁаклнаѭ тꙙ. ꙁд ꙇсъсѫда сего.  отълѫ сѧ отъ ѫдовъ его. ꙇ не ѹкрꙑ сѧ н въ едномь же ѫдѣ тѣлес его СЕ 55а 24—25 вьꙁведоста мꙙ на ꙁемл҄ѫ въ гробъ мо  къ тѣлѹ момѹ.  глаголаста м вьнд отън҄ѫдѹже отълѫ сꙙ С 167.18—19 3. Отрека се, отклоня се от [идея, вяра, убеждения и под.] ꙙдьца моꙗ. еда кто васъ отълѫ сꙙ отъ любьве хрстосовꙑ. мꙿже вьнде антхръстъ въ градъ С 221.2 отълѫвъше сѧ м мн οἱ ἀποσχίσται Отстъпниците, еретиците отъвѣшта старьць. по стнѣ ... не отъстѫптъ мѫдръствованꙗ отълѫвъшхъ сꙙ.  вьсѣьстѣ цръкв сповѣстъ пробьштт сꙙ С 298.28— 29 4. Прен. Откажа се, изоставя, лиша се мльа же тѹ лѣтъ шесть вьсего жтꙗ ловѣьска отълѫвъ сꙙ С 288.30 ꙗвѣ стъ. ꙗко хвалꙙште добл҄ꙙ мѫжꙙ въ тъьнѣхъ врѣменехꙿ. не отълѫꙙтъ сꙙ подраженꙗ С 82.8 5. Отделя се, откъсна се по томь же ослабт обѣщанаа. ꙇ къ пръвѹмѹ жтью въꙁврат сѧ. л оца отълѫт сѧ.  братрѩ слѹжѧщѧѩ боу СЕ 91а 16 не пьц сꙙ отье їѡанне. аште бо  пльтѭ отълѫхъ сѧ отъ тебе. нъ дѹхомь съ тобоѭ смъ С 295.17—18 д рее ѡ снѹ на добрꙑ пѫть. съ тъьнкꙑ свом  съ дрѹгꙑ свом. не отълѫ сꙙ лка. не покаж сꙙ послѣжде нѣхъ владꙑцѣ по стнѣ С 96.14 же бо отълѫвъ сꙙ отъ насъ акꙑ вода раꙁлꙗ сꙙ.  раꙁдошꙙ сꙙ вьсꙙ кост го С 76.30 За мнозина — разединим се, разделим се един от друг. братꙗ... да не отълѫмъ сꙙ ѹбо отъ себе. нъ ꙗкоже жхомъ дꙿноѭ дшеѭ.  днѣмь ѹмомь. тако же  послѹшьствѹмъ С 72.9 отълѫт сѧ самъ ἀποσχίζω ἐμαυτόν Сам се лиша ꙗко гꙗ облхова с.  братьн ст. несътворенꙗ дѣльма бж вол. са(м)ъ с отълѫвъ ЗЛ Iа 12 СЕ С ЗЛ Гр χωρίζομαι ἀποχωρίζομαι μερίζομαι ἀπολείπομαι διαλύομαι ἀφίστημι ἐμαυτόν ѡтълѫт сѧ Вж. при отълѫт Нвб