Старобългарски речник
отълѫт 
отълѫт -отълѫѫ -отълѫш св 1. Разделя, разлъча тако бѫдетъ въ съконьане вѣка. ꙇꙁдѫтъ анћл. ꙇ отълѫѧтъ ꙁълꙑѩ отъ срѣдꙑ праведънꙑхъ М Мт 13.49 З СК отълѫвъше ꙗ раꙁно. да не слꙑшта къждо ю въпрашанꙗ подрѹга с С 258.17 2. Отделя от някого г помꙙн мꙙ  обл мо прꙁꙿван. да не отълѫенъ бѫдѫ отъ стꙑхъ мѫжь С 15.27— 28 еѡна пꙙт сътъ вонъ старѣшна. кѹпно съ стꙑмъ каптономъ пршъдꙑ тамо. тѣмъ отълѫ жт въстоьнѫѭ странѫ града С 542.4—5  облобꙑꙁаѧ ноꙁѣ мѹ. молꙗаше сꙙ не отълѫт оть н҄его С 527.11 отълѫенъ ἀφωρισμένος Отдѐлен, самостоятелен, собствен не імѣаше домѹ отълѫена хъ. снъ бо сѧтъ скꙑ. не іматъ къде главꙑ подъклоніті К 6а 22—23 Отредя, определя за някаква цел. тъ ѹбо въшьдъ въ градъ. въ црькъве велкѫѭ ...  беꙁъьствова ѭ. кон҄емь граждъ сътворвъ ѭ. а олтарь свомѹ кон҄ѹ отълѫ стаꙗт С 215.2 Лиша. ар бо  въ нꙑн҄ѣшьн вѣкъ. да бѫдетъ отълѫенъ отъ славꙑ божѧ С 187.18 Разгранича, отделя. бѣ юда дрѹгꙑ ѹенкъ. рьвьнвꙑ наремъ да да [!] не бѫдетъ тождеменмь н҄нꙗже блаꙁна отълѫ сего отъ ного С 410.17 3. Подаря, дам в дар дьждъ воленъ отълѫші бже достоѣнью твоемѹ СП 67.10 по съмрьт же го домь го на црькꙿве отълѫшꙙ С 52.8 4. Отклоня се, отрека се блюдѣте сꙙ ꙙда. да нктоже васъ отълѫтъ отъ любьве хрстосовꙑ С 236. 13—14 5. църк Отлъча бѣ нѣкто преꙁвутеръ ... пагѹбьнкъ обраꙁомъ ... тъ стꙑмъ ... петромъ. божмъ авл҄енмъ. отълѫенъ бꙑⷭ҇ отъ свꙙттел҄ьскꙑѧ слѹжъбꙑ С 186.24 отълѫенъ съньмща ἀποσυνάγωγος Отлъчен, отстранен от синагогата бѣахѫ съложл юдѣ. да ѣще кто сповѣстъ ха. отълѫ(енъ) соньмшта бѫдетъ М Йо 9.22 З А отълѫт себе Стана отшелник патрк҄ еппъ ... отълѫвъ себе.  ꙁаклювъ въ пѹстꙑн҄ нкаможе нколже ꙁ н҄еѧ ꙁлаꙁвъ С 561.16 М З А СК СП К С Гр χωρίζω ἀφορίζω ἀπονέμω διαιρέω ἀφιερόω Нвб отлъча [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА