Старобългарски речник
отъвѣщават 
отъвѣщават -отъвѣщаваѭ -отъвѣщаваш несв 1. Отговарям, давам обяснение еднъ отъ прѣстоѩштхъ слѹгъ. ѹдар въ лантѫ ꙇса. рекъ тако л отъвѣштаваеш архереов М Йо 18.22 З А СК ꙇ въставъ архере рее емѹ. ньсоже л не отъвѣштаваеш. ъто с на тѧ съвѣдѣтельствѹѭтъ М Мт 26.62 З,А. Срв. Мк 15.4 М З кодратъ ... пръвꙑ вьсѣхъ велкомъ гласомъ отъвѣштавааше. крьстꙗн наремъ сꙙ С 99.12 ꙁаклнамъ ва ... беꙁ лъжꙙ отъвѣштавата намъ. о н҄емъже въпрашамъ ваю С 257.11—12 онъ же отъвѣштавааше. снове мо бога мѫтъ ꙗкоже  аꙁъ С 253.19 мꙑ бо готов смъ о въпрашан твомꙿ отъвѣштават С 178.1 ѡ веле дѣло ѹдьно. беꙁвнънꙑ акꙑ внънꙑ отъвѣштаватъ С 368.3 отъвѣщаваѩ м ед ὁ ἀπολογέομαι Този, който отговаря; отговарящият ꙗкоже бо гда рѹмнъ сꙑ лѹтъ сꙙ сѫд. не послѹшатъ отъвѣштаваѭштаго же не ѹмѣтъ тако бесѣдоват. такоже ї хс С 382.20—21 2. Възразявам, противореча, имам възражение аꙁъ бо дамъ вамъ ѹста  прѣмѫдрость. еже не въꙁмогѫтъ протівіт сѧ. н отъвѣщават. всі протвлѣѭще сѧ вамъ А Лк 21.15 мѣл бꙑшꙙ то отъвѣштават  глаголат. аште  нераꙁѹмьнѣ С 443.27—28 Противя се, противопоставям се. дотолѣ же мѫшꙙ . доньдеже ребра го оголшꙙ. мѫмъ же не отъвѣштавааше несоже. нъ славьꙗше бога С 260.13—14 3. Издавам присъда, осъждам дьнь сь гъ хъ водѧтъ. ꙇ отъ сѫда на сѫдъ сълѫтъ. ꙇ каіѣфа отъвѣштаваетъ. ꙇ пілатъ пріітаетъ сѧ К 10b 27—28 М З А СК К С Гр ἀποκρίνομαι ἀποφαίνομαι ἀντιλέγω ἀπολογέομαι ἀντικράζω ἀπαγορεύω φϑέγγομαι отъвѣштават отьвѣштават ѡтвѣщават отвѣщаваті ѡтъвѣштават Вж. при отъвѣщат Нвб