Старобългарски речник
отъвращат сѧ 
отъвращат сѧ -отъвращаѭ сѧ -отъвращаш сѧ несв 1. Прен. Отвръщам се, не желая да обърна внимание на някого, нещо доколѣ гі отъвраштаеші сѩ въ конець. раꙁгорітъ сѩ ѣко огнь гнѣвъ твоі СП 88.47 2. Отричам се, отказвам се от нещо вѣстъ вонъ ратнка. вѣстъ ома арꙗ. вѣстъ  отъгонтъ. не прмлетъ ьст блаꙁньнꙙ ... отъвраштаатъ сꙙ събора отъметѫштхъ сꙙ. гнѫшатъ сꙙ которьнааго гласа хъ С 510.3—4 помлѹ мѧ ловѣколюбье ... смѣѭштꙙ сꙙ ꙁьлѣ. помлѹ стен҄ѫштѫ вьсеѭ дѹшеѭ. ѧже сь лѣпотꙑ оⷮвраштааше сꙙ ѹтварѣѭштѧ с тѣло на пагѹбѫ  прѣльштен многомъ С 392.4 дꙗволъ ... вьлѣꙁъ бо въ дного отъ самаранъ. скон  вънѫ стнꙑ отъвраштаѭштхъ сꙙ. прготова го. събрат вьсꙙ послѹшаѭштꙙѧ го С 514.24—25 Изч СП С Гр ἀποστρέφω ἀποστρέφομαι отвраштат сꙙ отъвраштат сꙙ оⷮвраштат сꙙ Вж. при отъвратт Нвб