Старобългарски речник
отъвратт 
отъвратт -отъвращѫ -отъвратш св 1. Отвърна, обърна [лице, очи, поглед] — не желая да погледна някого или нещо рее бо въ сръдъці своемъ ꙁабꙑ бъ. ѡтъвраті ліце свое да не відітъ до конъца СП 9.32 ѡтъврат о моі да не вдте сѹетъї. въ пѫт твоемь жв мѩ СП 118.37 Образно. не отъврат лца свого отъ стѹда пльваньꙗ  конььнѣе ꙗко овꙙ на ꙁаколень прведенъ бꙑстъ С 481.4 2. Прен. Оставя без внимание, изоставя не отъвраті лца твоего. отъ мне. въ нъже денъ тѫжѫ пріклоні ко мнѣ ѹхо твое СП 101.3 Срв. СП68.18 не отъврат лца твоего влко отъ мꙿне. н ѹклон сѧ гнѣвомь отъ раба твоего СЕ 77b 22—23 Срв. СЕ86а 7 Простя [грях]. ѡтъвраті ліце твое отъ грѣхъ моіхъ. ї вьсѣ беꙁаконньѣ моѣ оцѣсті СП 50.11 3. Отпратя, върна някого назад, без да изпълня молбата му просѧштѹмѹ ѹ тебе да. ꙇ хотѧштаго отъ тебе ꙁаѩт не отъврат М Мт 5.42 З А он тог(о рад) не повнѫшꙙ сꙙ цѣсарѹ повелѣ(н)ю. мъже тѣма дьвѣма бѣахѫ отъвраштен С 257.4 М З А СП СЕ С Гр ἀποστρέφω ἀνατρέπω ѡтъвратіт ѡтъвратт отъвратіт Нвб Срв отвратя [се] ОА ВА ЕтМл ДА