Старобългарски речник
отрѣшт
отрѣшт
-отрѣшѫ
-отрѣшш
св
1. Развържа, отвържа
гла ма дѣта ... ꙇ абье обрѧштета осьл првѧꙁано жрѣбѧ съ нмь. ꙇ отрѣшъша прведѣта м е
М
Мт 21.2
ЗI,
А, СК. Срв. Лк 19.30
М
З
отъвѣштавааше оанъ ... грѧдетъ же крѣпле мене. емѹже нѣсмъ достонъ отрѣшат рамене сапогъ
М
Лк 3.16
З
А
СК
неѹкроштенї бо беꙁаконю дѣлател҄е. отрѣшвъше поꙗсъ мѹ. власꙑ мѹ вьвꙙꙁашꙙ ... меемь ѹдаренъ бꙑвъ
С
61.29
блаженꙑ кодратъ да не вдѣнъ н бѫдетъ. тако просто стоѧ. рее къ анупатѹ повел да мꙙ отрѣшꙙтъ
С
107.5
многѹ же асѹ мнѫвъшѹ. повелѣ ꙁꙙт ꙁ врѣтшта. мьнꙙ ꙗко ѹмрълъ . ꙗкоже отрѣшшꙙ врѣтште. сковъ стꙑ ста простъ
С
112.7
2.
Прен. Освободя, избавя
отрѣш отъ ѫꙁꙑ сеѩ непрѣꙁннꙑ
СЕ
40а 18
Срв.
СЕ43b 11
ѡ веле ѹдеса двьна. же дѹша отъ ѫꙁъ сьмрьтънꙑхъ отрѣшъ. же врата адова раꙁвръже
С
311.15
благословьнъ грꙙдꙑ. ада съвꙙꙁана покаꙁат. а адама отъ ѫꙁъ отрѣшт
С
341.29
Отстраня, премахна.
аште маш то до врага свого. стръгн гнѣвъ. цѣл ꙗꙁвѫ. отрѣш враждѫ
С
421.27—28
Опростя, освободя от наказание.
блюд сꙙ да не простш го. да не прмеші го въ обьштен. да не отрѣшш го отълѫенꙗ
С
187.15—16
М
З
А
СК
СЕ
С
Гр
λύω
ἀνοίγνυμι
Вж. при
отрѣшат
Нвб