Старобългарски речник
отрѣшат 
отрѣшат -отрѣшаѭ -отрѣшаш несв 1. Отвързвам, развързвам едн отъ стоѩштхъ тѹ глашѧ ма то дѣата отрѣшаѭща жрѣбецъ М Мк 11.5 З ꙇдете же  обрѣтете жрѣбецъ првѧꙁанъ пр двьрехъ. вьнѣ на распѫт. ꙇ отрѣшаашете  М Мк 11.4 З отрѣшаѭштема же ма жрѣбѧ. рѣшѧ господе его къ нма. ъто отрѣшаата жрѣбѧ М Лк 19.33 З лцемѣр. къждо васъ въ соботѫ. не отрѣшаатъ л своего волѹ л осъла отъ ѣсл.  ведъ напаѣатъ М Лк 13.15 З А СК Образно. велш владꙑко да вьꙁнесемъ ѹстъ нашхъ врата. ꙗже тꙑ днъ сътворлъ с. въходш ловѣколюбьствомъ ꙗкоже бѣ. въходш отрѣшаш беꙁакон. сьвѫꙁꙑ С 507.10 2. Прен. Освобождавам, избавям, спасявам пакꙑ свободь бъꙇⷭ҇ къ. ꙇмьже ꙇ бѣ съвѧꙁала съмрьть тѣмь же бесъмрьтье обрѣте. ꙇмьже бо бѣ осѫжденъ тѣмь же сѧ і отрѣшааше К 10b 6—7 отрѣшат сѧ Изч М З А СК К С Гр λύω отърѣшат Нвб отрешвам, отреша диал Дюв НГер ЕтМл ДА