Старобългарски речник
отврьꙁат сѧ
отврьꙁат сѧ
-отврьꙁаѭ сѧ
-отврьꙁаш сѧ
несв
Отварям се, разтварям се
сак҄ ... стоꙗше молтвѫ творѣаше къ богѹ. прѣкръштааше врата сама сꙙ отврьꙁаахѫ. тако хождааше вь клѣть своѭ
С
206.12
Изч
С
Гр
ἀνοίγομαι
Вж. при
отврьꙁат
Нвб
