Старобългарски речник
отврьꙁат
отврьꙁат
-отврьꙁаѭ
-отврьꙁаш
несв
Отварям, разтварям
вьсѣкъ бо просѧ премлетъ. ꙇ щѧ обрѣтаатъ. ꙇ тлъкѫщюмѹ отвръꙁаатъ сѧ
М
Мт 7.8
З
А
СК
семѹ двьрьнкъ отвръꙁаатъ. ꙇ овъцѧ гласъ его слꙑшѧтъ
М
Йо 10.3
З
А
врата адова отвръꙁаѭтъ сѧ. съпѧште отъ вѣка ... сѣдѧштеі въ тъмѣ. ꙇ въ сѣні съмрьтьнѣ. велікꙑ свѣтъ прімѣте
К
13а 3
Срв.
С449.7
Образно.
прѣщедрꙑ бже. ꙇ мꙿногомлостве. отвръꙁаѩ прѣстѫѭ ѫтробѫ
СЕ
92b 3
отврьꙁат слѹхъ
ἀνοίγω τὸν εἵλιγα τῆς ἀκοῆς
Връщам слуха на някого
он о мѫште ослѣпьꙗхѫ сꙙ. глѹхꙑмъ слѹхъ отврьꙁамъ бѣаше. а онѣхъ срьдьца ожестоена
С
399.5
отврьꙁат ѹста
a) ἀνοίγω τὸ στόμα
Говоря, мога да говоря
аꙁъ же ѣко слѹхъ не слꙑшахъ. ї ѣко нѣмь не отвръꙁаѩ ѹстъ своіхъ
СП
37.14
Срв.
СЕ76b 10
b) Връщам способността на някого да говори
словомъ божмъ отвръꙁаатъ ѹста
С
277.15
отврьꙁат
сѧ
М
З
А
СК
СП
СЕ
К
С
Гр
ἀνοίγω
ὑπανοίγω
παρανοίγνυμι
отвръꙁат
Нвб
Срв
отвързвам [се], отвръзвам [се]
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА