Старобългарски речник
оправьдат сѧ 
оправьдат сѧ -оправьдаѭ сѧ -оправьдаш сѧ св Стана праведен, освободя се от грях, оправдая се ѡ(правъда сѧ) отъ грѣхъ (...) (х)омъ съ хмъ. вѣрѹ (...) демъ с нмъ Е 19б 11 Изч Е Гр δικαιόομαι ѡправъдат сѧ Вж. при оправьдат Нвб