Старобългарски речник
обрѣтат сѧ 
обрѣтат сѧ -обрѣтаѭ сѧ -обрѣташ сѧ несв 1. Намирам се в някакво състояние, положение братꙗ не въꙁбомъ сꙙ. гꙿда бо вь ратехъ обрѣтахомъ сꙙ.  помолꙗхомъ ба. то помагааше намъ  оделѣваахомъ С 72.23 обрѣтаѩ сѧ Който се намира, който се явява, който е пріемлѫ прѣжде елко отъ ба власть пріемъше. добрѣ ꙇꙁвѣдѫштеі. обрѣтаѭштхъ сѧ въ своѩ мъ люді К 1b 36 2. Оказвам се, ставам някакъв ѣкоже бо  грѣхъ въкѹшенемь. ѣко сладокъ естъ. нъ послѣдь горъѣе ꙁлъ обрѣтаетъ сѧ. тако  покаанънꙑ постъ СЕ 69b 7 3. Явявам се, ставам видим ѣко нѣстъ крестьѣнъ. но неже не вѣрѹетъ вьскрѣшенью. н въ стѫѭ троцѭ. да надъ таковꙑмь не подобаетъ сѧ ерѣов обрѣтат СЕ 66b 20 СЕ К С Гр εὑρίσκομαι Вж. при обрѣст Нвб