Старобългарски речник
обрѣтат
обрѣтат
-обрѣтаѭ
-обрѣташ
несв
1. Намирам нещо [някого], което търся; натъквам се на нещо [някого]
коль ѫꙁъка врата тѣснъ пѫть въводѧ въ жвотъ. ꙇ мало хъ естъ же обрѣтаѭтъ
М
Мт 7.14
З,А.
Срв. СЕ 69b 20
СЕ89b
10
егда же нестꙑ дхъ ꙇꙁдетъ отъ лвка. прѣходтъ скоꙁѣ беꙁдънаа мѣста. ꙇштѧ покоѣ не обрѣтаатъ
М
Мт 12.43
З.Срв.
Лк 11.24
М
З
отъ насъ прѣдьложенааго бьіт сьповѣданьꙗ ... вь семь бо обрѣтамъ. жтꙗ велко въꙁдръжань. сьмѣреньꙗ справьнь. велкѫѭ альбѫ
С
513.28
дꙿвашд вь недѣл двьрьцꙙ отвръꙁаѧ. трѣвѫ прѣдъ двьрьм гробшта свого растѫштѫѭ обрѣтаѧ. тѫ. страѧ ꙗдѣаше
С
528.30
a)
Като прил.
обрѣтаѩ сѧ
a) Установяван; за когото се докаже, че е някакъв
раъшѫѭ імѣт по бжію ꙁаконѹ стѹмѹ сьѭ сѫдіт. съ вьсѣкоѭ обрѣтаѭштѭ сѧ тѧжю. ѣкоже ꙁаконъ пішетъ
К
2b 25
b)
Като същ.
обрѣтаѩ
м
ед
ὁεὑρίσκων
Този, който намира
вьꙁдрадѹѭ сѩ аꙁъ о словесехъ твоїхъ. ѣко обрѣтаѩї корсть мъногѫ
СП
118.162
2. Намирам, заварвам някого [нещо] в някакво положение, място, състояние
въꙁвраштѫ сѧ въ домъ мо отъ нѭдѫже ꙁдъ. ꙇ пршедъ обрѣтаатъ пометенъ ѹкрашенъ
М
Лк 11.25
З
тѧ ѡбрѣтаемъ въ врѣмѧ спсене. тѣмже не прѣста ꙁа нꙑ млѧщ
Е
28б 7
ꙇ по схъ ограждена тѧ обрѣтаѩ. крѣпъкоѭ рѫкоѭ вѣроѭ. къ наставлѣѭщюмѹ тѧ. ꙇ къ всѣмъ послѹшанемъ
СЕ
91b 8
обрѣтамꙑ
εὑρισκόμενος
Установен, намерен, открит; за когото се докаже, че е някакъв
повелѣ цѣсарь савор ... свꙙтꙑѧ цръкв хръстꙗнъскꙑ огнемъ ꙁажꙁат. обрѣтамꙑѧ же крьстꙗнꙑ. повелѣ мат нѹдт ѧ жрът
С
255.3—4
3. Установявам, констатирам
платъ же рее къ аръхереомъ къ народѹ. нкоеѩже внꙑ не обрѣтаѭ въ лвцѣ семь
М
Лк 23.4
З.Срв.
Йо 18.38
М,З,
А, СК;Йо 19.4
М,З,
А, СК;Йо 19.6
М,З,
А, СК, Б; С 433.18
С436.16—17
Намирам, смятам, преценявам.
тъ не отврьꙁетъ ѹстъ свохъ. отъ беꙁакон люд мохъ. воденъ бꙑстъ на сьмрьть. сѧ обрѣтаѩ потрѣбьнꙑ тѣмъ сьлогꙑ
С
434.29
4. Постигам, достигам, придобивам
тѣлесъно бо богатъство съ трѹдомъ болѣꙁнѭ велкоѭ обрѣтатъ сꙙ
С
160.5
обрѣтат
сѧ
М
З
А
СК
Б
О
Е
СП
СЕ
К
С
МЛ
Гр
εὑρίσκω
ѡбрѣтат
Вж. при
обрѣст
Нвб