Старобългарски речник
обрѣст сѧ 
обрѣст сѧ -обрѧщѫ сѧ -обрѧщеш сѧ св 1. Намеря се, озова се, попадна някъде се же слꙑшавъ льствꙑ.  раждегъ сꙙ гнѣвомъ.  велм въꙁъвавъ повелѣ на ѹтрꙗ на рѣцѣ тгрьстѣ да сꙙ обрꙙштѫтъ С 60.1  вьс побѣгаахѫ.  мꙑ дн м҃. посрѣдѹ хъ обрꙙштахомꙿ сꙙ С 72.26 въ то же врѣмꙙ гоненꙗ. обрѣтошꙙ сꙙ въ персьстѣ ꙁем С 255.10 вьсѣмъ вьнѣ града обрѣтъшемъ сꙙ. прѧшꙙ го крьстꙗн съ многоѭ радостѭ С 540.2 Образно. положішѩ на нбсі ѹста своѣ. ї ѩꙁꙑкъ іхъ прѣіде по ꙁемлі. сего раді обратѩтъ сѩ люде моі сѣмо.  дьнь сплънь обрѩштѫтъ сѩ въ ніхъ СП 72.10 2. Намеря се, окажа се налице, открия се съ рее. не десѧть л щстшѧ сѧ. да девѧть. како не обрѣтѫ сѧ. въꙁвраштъше сѧ (сѧ) дат славꙑ бѹ. тъкъмо ноплеменьнкъ сь М Лк 17.18 З А СК скѹсілъ есі сръдьце мое. посѣтілъ есі ноштъѭ. раждеже мѩ і не обрѣтѫ сѩ во мнѣ неправъда СП 16.3 мꙙ хрстосово. не вѣдѣ отъкѫдѹ обрѣте сꙙ въ васъ С 48.11 глаголꙙ пророкъ. же грѣха не сътвор. н обрѣте сꙙ льсть въ ѹстѣхъ го С 433.23 3. Окажа се, установя, че съм в някакво състояние же варвъ глагола къ нама. вдѣста л како обрѣтохъ сꙙ съ вама вь бѣдѣ. нъ ѹбо  сьде много молхъ сꙙ богѹ ꙁа ва С 297.9 днъ обрѣст сѧ μονώτατος Остана сам, бъда сам ꙇ егда бꙑстъ гласъ. обрѣте сѧ съ еднъ. ꙇ т ѹмлъашѧ. ꙇ нкомѹже не вьꙁвѣстшѧ въ тꙑ дьн. несоже о тѣхъ еже вдѣшѧ М Лк 9.36 З М З СП СЕ С Гр εὑρίσκομαι ἐφευρίσκομαι χρεία ἐστίν Вж. при обрѣст Нвб