Старобългарски речник
обращат сѧ 
обращат сѧ -обращаѭ сѧ -обращаш сѧ несв 1. Обръщам се, извръщам се ꙇ коньаетъ сѧ на насъ слово гне. ѣко нкꙿтоже рѫкꙑ на ралѣ положь. ꙇ обращаѩ сѧ вьспѧть. ѹправленъ естъ въ црство нбсное СЕ 91а 9 Образно. нꙿнѣ браⷮѣ ѿвръгъше дѣла тьмꙿнаа ... н паⷦ въпрѣате сѧ да еже добрѣ ꙁабъвꙿше паⷦ ꙁълѣ помнает(..)  обращ(.)ѭще сѧ вьспѧт(ь) паⷦ тажде прем(...)е дѣла беꙁбожьнꙑхъ странъ щюд  трѣбованьѣ  словеса Р II 4.4—5 а не благодѣт мѣт благодѣѭштмъ. л обраштат сꙙ срьдꙿцемъ въ егупꙿтъ С 127.11 обращаѭще сѧ м мн οἱ ἐπιστρέφοντες Тези, които се обръщат, насочват с вяра и любов ѹслꙑшѫ ьто реетъ о мнѣ гь бъ. їде реетъ міръ на люд своѩ... ї на обраштаѭштѩѩ сѩ сръдьцемь къ немѹ СП 84.9 Преобръщам се, въртя се насамнатам. нꙑн҄ѣ ѹбо спохъ  въꙁмогохъ.  то глагол҄ꙙ стꙑ мѫенкъ обраштааше сꙙ на сковрадѣ ꙗко на одрѣ по стнѣ настъланѣ С 118.25 2. Връщам се, прибирам се трѣвѫ прѣдъ двьрьм гробшта свого растѫштѫѭ обрѣтаѧ.  тѫ. страѧ ꙗдѣаше. лкоже мѹ довьлѣѣше. скѹшаѧ.  абь обраштааше сꙙ сь многомъ похваленмъ. прлежꙙ вънѫ молтвѣ  въꙁдрꙿжан С 529.2 жена же молтвꙑ насладвъш сꙙ. обраштааше сꙙ въ своꙗ славꙙшт ба С 560.18 3. Прен. Променям религиозните си възгледи, убежденията си, започвам да мисля по друг начин егда ѹбіваⷶше ѩ. тогда въꙁіскаахѫ его. і обраштахѫ сѩ і рано пріхождахѫ къ бѹ СП 77.34 дꙿва же ставшꙙ мꙙтежь. же сꙙ мнѣахѫ обраштаѭште сꙙ. наꙙшꙙ глаголат къ праведꙿнѹѹмѹ. како можеш ѹвѣрт насъ ꙗко стъ богъ. вꙙштї нашего бога С 30.8—9 Обръщам се към нещо добро, отказвайки се от нещо лошо. ѹдо велко объдръжтъ мꙙ кнꙙже. да некъл  тебе самого вдмъ покаѭшта сꙙ отъ прѣльсті кѹмръскꙑѧ.  обраштаѭшта сꙙ къ стнѣ С 157.7 не обращат сѧ οὐκ ἐπιστρέφω Не се връщам, изчезвам ї помѣнѫ ѣко плоть сѫтъ. дхъ ходѩ ї не обраштаѩ сѩ СП 77.39 Изч СП СЕ С Р Гр στρέφομαι ἐπιστρέφω περιστρέφω ἐμαυτὸν τῇδε κἀκεῖσε ὑποστρέφω μεταβάλλομαι обраштат сѧ Вж. при обращат Нвб