Старобългарски речник
обращат 
обращат -обращаѭ -обращаш несв 1. Обръщам, насочвам [образно] ꙁаконъ гнъ непореенъ обраштаѩі дшѩ. съвѣдѣнъе гне вѣръно ѹмѫдрѣѩ младенъцѩ СП 18.8 обращаѩ сѧ στρεφόμενος Обърнат, насочен мо коп ѹставло стъ обраштаѭштее сꙙ на тꙙ копь. тѣмже въстані под отъсѫдѹ С 469.30 2. Превръщам, променям, придавам друг вид коль страшенъ пае снъ лъ. обращаѩ море вь сѹшѫ. въ рѣцѣ проідѫтъ ногама СП 65.6 3. Прен. Обръщам в друга вяра, карам някого да приеме друга вяра беꙁаконьнꙑхъ самарань бѣахѫ вѣрꙑ. ѧже вдꙙ к немѹ прходꙙштꙙ бжї ловѣкъ. на мноꙁѣ оглашаѧ отъ бжхъ кнгъ. на стньнѫѫ вѣрѫ обраштааше С 514.18 4. Прич. сег. деят. като същ. обращаѭще м мн οἱ ἐπιστρέφοντες Тези, които насочват, отправят с вяра и любов глаголат же ѹто матъ мръ на людехъ свохъ.  на прѣподобьнꙑхъ с.  на обраштаѭштїхъ срьдьца кь н҄емѹ С 319.1 обращат сѧ СП С Гр στρέφω ἐπιστρέφω обраштат Нвб Срв обръщам [се] ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА