Старобългарски речник
обновт сѧ 
обновт сѧ -обновлѭ сѧ -обновш сѧ св 1. Обновя се, подновя се, възобновя се, появя се отново блс дше моѣ гѣ ... вѣнъаѭщаго тѩ млостьѭ щедротамі. сплънѣѭщаго благꙑм похоть твоѭ. обновтъ сѩ ѣко орълѣ юностъ твоѣ СП 102.5 онѣмѣхъ  съмѣрхъ сѩ і ѹмлъахъ отъ благъ. ї болѣꙁнъ моѣ обнов сѩ СП 38.3 2. Обновя се, възродя се [чрез вяра, покаяние] ѧдо. ньінѣ обновт сѧ хощеш. естънꙑмь покаанемь. ꙇ вьꙁскат пръвааго отества СЕ 66b 4 Изч СП СЕ Гр ἀνακαινίζομαι Вж. при обновт Нвб