Старобългарски речник
обновт 
обновт -обновлѭ -обновш св 1. Обновя, подновя, възобновя, правя нещо да изглежда ново [образно] отꙑмеш дхъ іхъ ї щеꙁнѫтъ.  въ пръстъ своѭ въꙁвратъ сѩ. посълен дхъ своі съꙁіждѫтъ сѩ.  обновіші ліце ꙁемⷧі СП 103.30 ꙁаклнаѭ тѧ. хотѧщмь отврѣст ра сво. ꙇꙁбъранꙑмъ стꙑмъ свомъ. хотѧщмь нбо  ꙁемⷧѭ обновт СЕ 55b 10 аште кто погѹбтъ дѹшѫ мене рад господа нашего їс хса ... тꙑ надѣѭштѧѧ сꙙ на н҄ь  творꙙштѧѧ вол҄ѫ го. обновтъ сꙙ свѣтомь онѣмь свомъ С 266.18 2. Обновя някого [чрез вярата и тайнствата] нъ пакꙑ обрат мѧ. пакꙑ обнов мѧ. пакꙑ облѣц мѧ. пакꙑ оград. естънꙑмь т крстомь СЕ 78b 16 тѣмьже  нꙑнѣ всѣ. въ добро поспѣшлъ ес. сънѧтью семѹ дховънѹмѹ. ѣко обновлъ ес рабъ тво сь. новъ вь пѫть спенью СЕ 101а 25—101b 1 тꙑ бо ес бъ нашъ. обновле водоѭ. обетъшавъша грѣхꙑ родъ нашъ СЕ 5а 21—5b 1 3. Повторя, възпроизведа, извърша отново поꙁна стнѫ. прбѣже къ владꙑцѣ. прте сѧ съ мѫенкꙑ. обновлъ же о ѹенцѣхъ С 94.3—4 обновт сѧ СП СЕ С Гр ἀνακαινίζω ἐγκαινίζω ἀνανεόω ἀνανεόομαι Нвб обновя ОА ВА АК БТР АР Срв Обновя МИ СНМБ