Старобългарски речник
обнажт 
обнажт -обнажѫ -обнажш св 1. Съблека някого гол, оголя, разголя нъ  сѣверѹ тъгда въ тѫ ношть вѣѭштѹ. повелѣ вьсѣхъ обнажьше. на ꙗснѣ посрѣдѣ града съмрьꙁъшемъ сꙙ ѹмрѣт С 89.8 мамъ бо вьсѣхъ вѣкъ цѣсара бога ꙁастѫпаѭшта мꙙ.  се мѹ глагол҄ѫштѹ. сьндошꙙ ранꙑ дъранꙗ го. ꙗкоже вьсе пльт го обнажт сꙙ С 162.7 домовъ л штѹждхъ. же н мѣста мꙑ кде главѫ подъклонт. богатьства л. же  своѧ ѹенкꙑ до поꙗса обнажвъ С 432.27 вдѣ мо рѫцѣ ꙗкоже хотѣ. вьлѣꙁе свомъ прьстомь. не ꙁаходꙙштїхъ ꙗꙁвъ. хоштеш л  ребро м спꙑтат да т  то обнажѫ С 503.25 Образно. ѧдо не ѹстꙑд сѧ лца ла. т пота ꙿто сѫщее вь тебѣ. вꙿсѣ бо обнажена сѫтъ прѣдъ ома бжма СЕ 68а 6 раꙁдьра бо сꙙ опона.  обнажена бꙑшꙙ црькъвънаꙗ. ꙁа рекшааго хрьста С 485.22—23 2. Оголя, извадя [меч и под.] он же не полѹвъше гоже скаахѫ на гнѣвъ обратшꙙ сꙙ. мъше же го обнажшꙙ меꙙ С 38.21 цръ сꙑ вьсѣмъ егуптомъ владꙑ. не обнаж меа. н въ тьмнц ꙁатвор С 367.13—14 обнажт сѧ Изч СЕ С Гр γυμνόω παραγυμνόω Вж. при обнажат Нвб