Старобългарски речник
обнажат 
обнажат -обнажаѭ -обнажаш св несв 1. Оголя се, остана без дреха, оголея нъ аште тꙑ адаме помꙙнеш. гда въ породѣ обнажа. кого дѫба лств вьꙁьмъ.  съшвъ себѣ с одеждѫ сътвор С 347.28 Образно. бъ нашъ ес тꙑ. нъ же щеꙁошѧ въ сѹетѣ дене наш. ѡбнажахомъ. ѿ отъвѣта. дръꙁаѭще щедротам твом вьпемъ СЕ 62а 23 2. Оголвам, изваждам [сабя, нож и под.] ꙿто бо вдш цѣсарьско ѡ раꙁбоне. ꙁаѹшан л пльван л. гвоꙁдѧ л л дрѣво.  ждовъскаа прѣтꙑканꙗ.  ѹже вономъ лѫштѫ обнажамѫ С 437.25 Изч СЕ С Гр γυμνόομαι γυμνόω ѡбнажат Нвб обнажвам несв обнажа св остар ОА ВА ЕтМл РРОДД